Петър

Петър е трапер от книга на Карл Май. Той е Олд Шетърхенд в пенсия. Косата му е бяла, прилежно пригладена назад. Лицето му е гладко обръснато, покрито с бръчки, но не от онези, които хората романтично сравняват с нишки на ефирна паяжина. Неговите са като пресни бразди в калта. Горната му устна е покрита с идеално симетричен мустак. Всеки косъм е часовой, непоклатим на своя пост. Очите му са светли, ясни и красиви. В тях тлее предишният пламък. Има ги спомените за звездно небе, за простор, за свобода.
Петър вярва силно в три неща. Първо – никой мъж не е достоен да се нарече истински, ако лицето му е гладко избръснато, ризата прилежно изгладена, а обувките старателно излъскани. Второ – ракията лекува всичко. И трето – нещата са такива, каквито са – ни повече, ни по-малко.

Петър работеше като управител на ферма в Северна Америка повече от 30 години. Обичаше работата си. Всеки ден ставаше по тъмно, обуваше ботушите, слагаше шапката на главата си и запретваше ръкави. Най-добрият му приятел се казваше Буря – черната кобила, която изроди, дресира и язди до последния си ден във фермата. Раздялата с нея беше второто най-трудно нещо, което бе правил някога. Третото бе да остави някакъв си младок, без мустаци, който носеше бейзболни шапки, не близваше ракия и упорито настояваше да се обръщат към него със „сър“, да се грижи за неговия добитък, за неговите борови гори и за неговото кристално езеро.

Когато дойде време да напусне, целуна влажната муцуна на Буря, прекрачи прага на фермата, единствено с малкия си куфар в ръка, и не погледна назад. Върна се в България и с парите, които бе спестил отвори малък бар. Барът се намира на другия край на София. Нарочно избра мястото далеч от дома си. Всеки ден Петър върви 40 минути в едната посока и 40 минути в обратната.

Барът е малък и уютен, с дъх на тютюн и прерия. Вътре всичко е в дърво и кожа – малките кръгли маси, ниските столове, барът. Стените са покрити с постери и снимки. Каубоят от „Марлборо“, пейзажи на планини, обсипани с крави, коне и Клинт Истууд надничат от всеки ъгъл. На централно място, точно над бара и тежките рафтове със стъклени бутилки виси огромна табела, също от дърво, на която е изписано “Темпест“, а в кръгче до името има малка светкавица в черно.
Петър сам ремонтира и обзаведе всичко. Почти. С малко помощ от Михаил – негов втори братовчед, който не обичаше особено, но постепенно се научи да харесва. Михаил имаше малки, любопитни очички и голяма уста, която рядко затваряше. Но вареше добра дюлева ракия и си пускаше мустак. И тъй като Петър имаше бар, но не разполагаше с барман, един сив октомврийски понеделник, няколко дни преди “Темпест “да отвори врати, Михаил се оказа на точното място в точното време, и сега прекарва вечерите си в сладки приказки, наливайки студена бира, запретнал бяла кърпа през рамо.

Петър постепенно се научи да харесва новия си живот. Всяка сутрин става точно в 5.30 ч. Оправя леглото си, вари кафе и приготвя закуска за себе си, за Дим и за Мрак. Дим и Мрак са котки. Един ден отиде до магазина за цигари и на връщане намери на прага си кутия от обувки. Подритна я. Кутията се разклати и измяука. Петър пресметна някои неща наум, кимна, отвори вратата и нежно побутна кутията вътре. Затвори вратата и отвори кутията. Вътре бяха Дим и Мрак. Дим е сив, своенравен и своенравен котарак, Мрак е твърде емоционална, черна котка. Петър така и не разбра кой ги захвърли пред прага му, но и не губи много време в мисли по това.

Обикновено Петър закусва яйца с бекон. В повечето пъти само бекон. Пие кафето си черно, без „глезотии“ и винаги на терасата. Това е неговото любимо време от деня. Докато София се разбужда. Само тогава си позволява да си спомни за номер едно – за най-трудното нещо, което някога бе правил. Само тогава затваря очи и пуска спомените за нея на свобода. Те изпълзяват от най-потайните кътчета на душата му, заливат го целия като тихи вълни, чак до върха на пръстите и го пренасят на хиляди километри на запад, на едно по-ветровито място, в едно по-друго време.

автор: Славея Божилова

Categories: Други | Leave a comment

Post navigation

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: