Бабата

Седем е. Има режим на водата и всички още в седем без пет са сложили ръце на кранчетата, готови да пускат.
Той също е положил длан на кранчето, а бабата наблюдава процеса и надзърта към съседите.
– Бързичко, мори, да не ни преварят.
Той бърза. Завърта кранчето и усеща прииждащата струя. Мести маркуча в редовете в градината. Бабата ситни след него и наднича зад рамото му. Той поглежда към нея. Усещане, преживяло 60 години, разлива пергаментовата му кожа в усмивка. Замлъква за момент. Редът отдавна е пълен.
– Немой да удавиш доматите! – мърмори бабата.
Преминава към чушките. Ред подир ред. Ставите пукат и заглушават думите на бабата. Да не би да изпусна някоя насока? Надява се да не е и мести към зеления боб.
След това морковите. След това тиквичките. Всяка лятна вечер от повече от половин век.
Събужда се в пет. Бабата вече е будна. Да провери дали той ще стане навреме, за да иде да изпъди пилците от черешите. Той си поема дъх – нафталин от одеялата и уют от бабата. Става.
Пъди пилците и се хваща да бере. Плод по плод с набраздените си пръсти. Покрива дъното на кошницата, постлано с вестник. Бабата промушва длан през него и си грабва в шепа. Презрели били. Окъснял е с брането. Не стават за ядене, ще са за ракия. Щом е казала – ракия. Тя обича.
Търси си гумените ботуши. В мазето, в мазето били, намесва се бабата припряно. Нахлузва ги и влиза в коритото. Започва да мачка плода с ритмична крачка. Припява си бавна мелодия. Бабата го прекъсва с по-бърза и надава глас. Дядото млъква. Знае нейната по-добре от своята. Същата пееше и като беше млада. Любима му е.
Тъпче в черешов сок, само костилките вече плават около подметките на ботушите. Заглежда се в монотонното им плискане.
– Хайде, мори, какво си загледал, трябва да накладем огина за казано.
Подготвя казана. Наклажда огъня и димът го удря в лицето. Люти му в очите, но болката идва от някъде другаде. Замисля се с мъка как бабата няма да успее да опита ракията. Пада и остава на земята. Иска да чуе песента й за един последен път.
Бабата, обаче, остава безмълвна. Спира по средата на крачката си към казана. Усеща как нещо в нея се разкъсва. Иска да проконтролира процеса. Само че за първи път не знае как.

АВТОР: Яна Младенова

Advertisements
Categories: Други | Leave a comment

Post navigation

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

Blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: