Богоубийство

Наскоро един учен откри Господ. Той беше заровен между две молекули вода. Някой го бил убил и сега трупът му се разлагаше в резервоара с питейна вода. Моментално беше забранен достъпа и консумацията на тази вода. Правителството се страхуваше да не би хората да се заразят с религия или други опасни идеи. Когато тази информация се разпространи, хората приеха новината доста спокойно. Все пак, те бяха свикнали да се оправят без него. Вътрешно в себе си, всеки усещаше, че Него отдавна го няма. Тази новина потвърди техните съмнения и повече не Му дадоха втора мисъл.
Но от цялата ситуация произтече един нов въпрос, всъщност няколко въпроса: кой Го е убил, защо и какви са последствията след като Него вече го няма. Да не би сега Сатаната да властва над нас? Не. Същият този учен намери старият Мефистофел да мастурбира в един вулкан. Оня дявол твърди, че си стои там в продължение на стотици години, общо взето от както разбрал, че човечеството няма нужда от него, за да върши злодеянията си; изказа своите съболезнования, няколко добри думи за починалия и след това Го нарече глупак за това, че ни е създал, и продължи да се наслаждава на огнения вулкан. Оказа се, че рогатият много се разстроил след така абруптно поднесената му новина за починалият му враг. На следващия ден вулканът беше изстинал, потушен от солените сълзи на бедния Луцифер.
Разследването продължи. Най-малкото, защото ако някой е успял да терминира омнипотентно създание, то може да направи същото и с нас. Такива индикации нямаше, но човек не може да е напълно сигурен. Ученият беше единственият детектив. Само той беше способен да разбере последствията, които могат да настъпят след намирането на убиеца. Той изгуби много, докато го преследваше. Синът му беше убит по време на обир на универсален магазин. Разведе се с жена си. А тя после умря в самолетна катастрофа.
По време на работата си върху този случай човекът изгуби всичките си роднини до един поради различни, но смъртоносни причини. А той продължаваше да намира труповете на различни божества на необичайни места. Например: откри трупа на Посейдон в една локва, Зевс в една крушка със скъсана жичка, а Юпитер в пепелник. Беше се натъкнал на сериен убиец. А изглежда никой не го интересуваше това, защото така или иначе човечеството отдавна беше спряло да вярва в каквото и да е. Може би за това всички божества бяха мъртви: никой вече не вярваше в тях, никой не ги искаше. Нямаше нужда от тях. И може би това беше за добро. Поне така се надяваше ученият, докато кървеше до смърт след огнестрелна рана нанесена му от един луд, който все още вярваше, че Бог е жив.
В празното пространство след смъртта ученият се замисли защо и дяволите и демоните не са умрели заедно с божествата. И разбра, че безверието не е било за добро.

АВТОР: Веселин Стоянов